Близо до град Шумен, край село Мадара се намира интересен скален релеф. Той представлява конник, който с копието си пронизва легнал в краката му лъв и е следван от куче. В масовото знание този релеф се нарича “Мадарски конник” и обикновено се счита за символ на българската държавност през вековете. Наскоро дори в едно всенародно допитване имаше идея Мадарският конник да бъде обявен за представителен символ на България пред света. Релефът датира от епохата на езическия период на държавата и отразява равнището на религиозните, митологически и епически представи на старинните българи. Около Мадарският конник има надписи с гръцки букви, които учените отнасят към времето на Крум и Омуртаг, двамата най-известни езически владетели, провели военна  и административна дейност по укрепване и засилване на българската държава на Балканския полуостров през ІХ век.

От дълбока древност земите на шуменския край се намират на исторически кръстопът. Много племена и народи минават оттук и оставят своята материална и духовна култура като трайна следа.
Най-ранното поселение в Шуменско е от епохата на неолита (втората половина на VІ хил. пр. Хр.) и се намира близо до днешното с. Ловец. По-късно, през халколита (V хил. пр. Хр.), районът е изключително гъсто населен. Проучени са селищата при Голямата и Малката пещера в с. Мадара, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир и Смядово. Материалите, открити в могилата Коджадермен край Шумен, притежават характерните белези на една от най-богатите археологически култури в югоизточна Европа от V хил. пр. Хр., влязла в българската и в световната историческа наука с името „Култура Коджадермен”.
От бронзовата епоха (ІІІ хил. пр. Хр. – ХІІ в. пр. Хр.) в Шуменско са проучени селищата и надгробните могили при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод и др.

„Когато смерд и беден човек, и странник дойди отдалеч до крепостните стени и кули на княжеския дворец [столицата Преслав] и ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита. А като влезе вътре вижда от двете страни издигащи се постройки, украсени с камък и изписани с дърво и други неща. А като влезе в двореца [вътрешния град] и като види високите палати и черквите, богато украсени с камък и дърво и багри, а отвътре  пък с мрамор и мед, сребро и злато – така и не знае с какво да ги сравни … Бедният започва да губи ума си и да им се чуди.Но ако му се случи да види княза, седнал в мантия, обшита с бисери, със златна гривна на шията, с гривни на ръцете, препасан в кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седналите боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, той, когато се завърне в своята земя, когато някой го запита: „Какво видя тям?“, ще рече: „Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред.“ …